Вера Шандел: Музиката ми помага да бъда себе си
Всички имаме потребност понякога да разкрепостим гледната си точка. Най-прекият път към постигането на тази цел е да посетим двата концерта " Магията на Марлене " с предстоящо положителната композиция от Вера Шандел и Ангел Заберски Трио. Датите на вълнуващите събития са две – 30 ноември във Варна и 3 декември в София. Добрата вест е, че билетите и за двата концерта ще имат отстъпка от 10 лева за всеки, който е заплатил тест особено за събитието. Самата Вера прави хубав жест, като поема тази сума. Защото както самата тя споделя: " Не пея, с цел да стана известна, пея, тъй като считам, че мога да дам наслада и да се отвори креативната страна в индивида. “
Вера опитомява личното си майсторство в името на една концепция – да ни запознае с творчеството на една емблематична персона. Марлене Дитрих е пионер в доста връзки: тя е първата, която самоуверено се появява с фрак и панталони, както и първата холивудска актриса, която без съмнение излиза пред фотографи с дете. Във време, в което фотографите са представяли холивудските актриси като недостижими облици оттатък действителния свят, внезапно се появява красива и надарена жена с дете и напредничави възгледи. Смело можем да кажем, че Марлене е многопластова персона – кабаретна и изискана по едно и също време. Точно каквато е и Вера Шандел.
Предстоят ти два концерта – във Варна и в София. Разкажи ни малко повече за тях.
Вера Шандел: Това са концерти, които ще направя с песни на Марлене Дитрих, с цел да може да я показва по някакъв метод на нашата аудитория. Част от хората я познават, тъй като тя е била икона още от трийсетте години на предишния век. Истинска холивудска кинозвезда, може би една от най-големите. След това става певица и продължава с тази си кариера и пее до 76-годишна възраст.
Какво да чакаме от концертите? Ще ни издадеш ли нещо?
Вера Шандел: Ще пусна плейлиста с преведените песни. Оказа се, че Марлене Дитрих има репертоар от над 70 песни. Затова и мисля да се занимавам и идната година с нея. Има няколко емблематични от филмите. Искам да направя театър, който да споделя за живота на Марлене Дитрих, и го върша с помощта на община Варна, тъй като те поддържаха план с песни на Марлене и по тази причина потеглих да върша този концерт.
Моят брачен партньор написа преди няколко години театрална пиеса – половината спектакъл, другата половина музика. В едно последно нейно изявление си споделя живота и всякога, като го прави, младата Марлене е на сцена и пее, тъй като го споделя през филмите си. А остарялата версия споделя живота си и двете вървят редом. Нещо като мюзикъл, който желая да направя. И това е като въведения, с цел да видя по какъв начин се възприема, да поканя спонсори, с цел да може някой да го припознае, тъй като по този начин се прави просвета в днешно време. Опипвам почвата и си давам сметка, че хората доста не познават нито творчеството, нито живота на Марлене. Мнозина мислят, че е нацистка, а тя е първата жена, застанала срещу Хитлер, което й е донесло огромен хейт дълго време по-късно. Много липсва информация и аз като се топвам в нейното творчество, виждам, че има песни, които не са известни на всеки.
Защо избра да се превъплътиш в облика на Марлене Дитрих. Има ли нещо, по което се оприличаваш на нея?
Вера Шандел: Със сигурност. Най-малко външно има някакви черти, които хората ми споделят. Всъщност по този начин стартира всичко: „ Защо не пееш Марлене, за какво не пееш Марлене? “. И аз най-после си споделих: „ Ами, ще пея Марлене! “. Може би от там потегли, само че в действителност истината е, че аз бих разказала за доста дами. За Мерилин Монро, за Един Пиаф, както и за Далида. Имам си един контингент от дами, които мисля, че са съдействали нещо за човечеството. Дали са нещо. Мога да ги усетя и да предам нещо за тях – мое чувство, мое схващане за живота им и техния преход на тази Земя.
На двата концерта ти следва да пееш на немски, френски и британски.
Вера Шандел: Това доста съм си мислила, тъй като текстовете на песните постоянно носят някаква сила. И това, че не ги разбираме или, че когато аз ги пея, част от публиката не ги схваща, постоянно ми е липсвало по някакъв метод. Аз мога да я изиграя и без да я схващат, усещат някак си. Както всички слушаме музика, която не разбираме. По принцип музиката не стои в тази част на мозъка, която аналитично и разумно всичко схваща и проучва и преценя. Тя минава през другата страна, която е по-интуитивна, по този начин доближава информацията при нас.
По различен метод се зареждаме и в тази връзка мисля, че и текстовете минават по този начин. Даже да не разбираме езика, съществува едно чувство, само че все пак считам, че когато разбираме, има една нотка в плюс. Понякога текстовете са много хумористични. Понякога са неуместни. Не са никога на някакво доста високо равнище, само че са станали прелестни джаз стандарти и доста известни песни. Всъщност, в случай че се замислиш и се заслушаш, в текста няма нищо – нито нещо доста философско, нито нещо огромно, не е някаква гигантска лирика, само че е красиво. И аз бих желала някак си хората да схващат текстовете и от доста време си мисля по какъв начин ще разпечатам една книжчица с текстовете – както в операта либретото – и хората да се срещнат с тях. Тези дни взех решение, че може да пущам във фейсбук страницата си преводите на песните, които ще извършвам и който има предпочитание – да се запознае с тях.
Самата Марлене Дитрих е имала сходен миг с потребността текстовете да бъдат разбирани от публиката.
Вера Шандел: Марлене Дитрих в изявление приказва за концерт в Москва. Фактът, че са я поканили по комунистическо време, демонстрира, че е нещо надпартийно. Тя споделя, че била доста впечатлена, тъй като организирали публиката да бъде осведомена с всички текстове. Превели ги и и ги раздали. Тоест – каквато и да е била публиката, тя е била осведомена с текстовете. И споделя, че са я гледали все едно всичко схващат и е сигурна, че са разбирали, тъй като е имала всички текстове преведени авансово. Така че нея също я е вълнувал този миг с езиците. Тя свободно е говорила на тези езици. Аз не приказвам немски. Само го обичам.
Кое ще е най-голямото ти предизвикателство?
Вера Шандел: Това, което постоянно ме е впечатлявало в нея, е нейният невисок тембър, когато пее. Аз имам този потенциал да пея в ниски тоналности и съм направила целия плейлист с ниски тоналности. Обичам да пея ниско и това е моето предизвикателство и доста ще се веселя, в случай че съумея да го направя. Най-вероятно ще съумея. Ще направя по този начин, че концертът да бъде забавен. Оставам си Вера Шандел, която ще изпее Марлене Дитрих. Билетите ми за двата концерта ще имат отстъпка 10 лева за всеки, който е заплатил тест особено за събитието. Аз ги поемам тези 10 лева Все отново не пея, с цел да стана известна. Пея, тъй като считам, че мога да дам наслада и да се отвори креативната част в индивида.
Как влизаш в кожата на своите героини?
Вера Шандел: Гледам да ги усетя най-много. Целта ми не е да ги изимитирам, а да мога да ги предам през мен – това, което аз съм усетила за тях. Това, което когато чета за тях, се разсънва в мен. Разбирам ги по някакъв метод. Това, което разбирам за тях, желая да предам. Тяхно отношение, както го виждам аз. Света през техните очи. Малко е завъртяно, като прекарване e по-скоро.
Тоест е значимо да съпреживяваш музиката, която изпълняваш?
Вера Шандел: О, да, наложително. Аз изобщо не знам по какъв начин бих пяла, в случай че не съм я претърпяла тази страст. По принцип предпочитам песни, които ме допират и ме вълнуват. Даже от време на време ми се е случвало да направя песни по поръчка, до момента в който не намеря нещото, което ще ме допре. Не мога да я преценява по какъв начин да я тълкувам. Мисля, че в действителност това е артистичната страна на артиста. Той я интерпретира. Когато не пеем наши песни. Защото, когато пеем авторски песни, защото ние сме ги основали, там към този момент предаването става по-друго, само че като пея неавторски песни, аз си ги отнемам някак си и те си стават мои. И когато пея песни на някой реализатор, както в тази ситуация – отново все едно, че си го отнемам. Пречупвам го през себе си. Така че това е персонален взор, може хората да не са съгласни с него, като видят на сцена, само че това е моето чувство.
Къде е салдото – да вложиш част от себе си и да се придържаш въпреки всичко към облика?
Вера Шандел: Аз го създавам сега. Ще го забележим на сцената. То си се твори, тъй като аз съм си аз, няма по какъв начин да стана Марлене Дитрих и не желая, само че мога да предам едно чувство. За нея доста значим е бил обликът, а той е нещо, което относително елементарно се прави. Има погледи, държание, чувство за нещата, жанр на работа. Тя е извънредно дисциплинирана като щерка на немски боец, по този начин е възпитана. Именно тази нейна дисциплинираност доста ме въодушевява. И като работя Марлене, най-малко и аз да съм дисциплинирана. Аз си взимам по някакви неща от всяка и си ги върша мои, харесват ми като образец. Тя е образец за доста неща. Пример по какъв начин може да се живее в наслада и в успокоение, без значение от тежките условия на открито.
Има още...
Вера опитомява личното си майсторство в името на една концепция – да ни запознае с творчеството на една емблематична персона. Марлене Дитрих е пионер в доста връзки: тя е първата, която самоуверено се появява с фрак и панталони, както и първата холивудска актриса, която без съмнение излиза пред фотографи с дете. Във време, в което фотографите са представяли холивудските актриси като недостижими облици оттатък действителния свят, внезапно се появява красива и надарена жена с дете и напредничави възгледи. Смело можем да кажем, че Марлене е многопластова персона – кабаретна и изискана по едно и също време. Точно каквато е и Вера Шандел.
Предстоят ти два концерта – във Варна и в София. Разкажи ни малко повече за тях.
Вера Шандел: Това са концерти, които ще направя с песни на Марлене Дитрих, с цел да може да я показва по някакъв метод на нашата аудитория. Част от хората я познават, тъй като тя е била икона още от трийсетте години на предишния век. Истинска холивудска кинозвезда, може би една от най-големите. След това става певица и продължава с тази си кариера и пее до 76-годишна възраст.
Какво да чакаме от концертите? Ще ни издадеш ли нещо?
Вера Шандел: Ще пусна плейлиста с преведените песни. Оказа се, че Марлене Дитрих има репертоар от над 70 песни. Затова и мисля да се занимавам и идната година с нея. Има няколко емблематични от филмите. Искам да направя театър, който да споделя за живота на Марлене Дитрих, и го върша с помощта на община Варна, тъй като те поддържаха план с песни на Марлене и по тази причина потеглих да върша този концерт.
Моят брачен партньор написа преди няколко години театрална пиеса – половината спектакъл, другата половина музика. В едно последно нейно изявление си споделя живота и всякога, като го прави, младата Марлене е на сцена и пее, тъй като го споделя през филмите си. А остарялата версия споделя живота си и двете вървят редом. Нещо като мюзикъл, който желая да направя. И това е като въведения, с цел да видя по какъв начин се възприема, да поканя спонсори, с цел да може някой да го припознае, тъй като по този начин се прави просвета в днешно време. Опипвам почвата и си давам сметка, че хората доста не познават нито творчеството, нито живота на Марлене. Мнозина мислят, че е нацистка, а тя е първата жена, застанала срещу Хитлер, което й е донесло огромен хейт дълго време по-късно. Много липсва информация и аз като се топвам в нейното творчество, виждам, че има песни, които не са известни на всеки.
Защо избра да се превъплътиш в облика на Марлене Дитрих. Има ли нещо, по което се оприличаваш на нея?
Вера Шандел: Със сигурност. Най-малко външно има някакви черти, които хората ми споделят. Всъщност по този начин стартира всичко: „ Защо не пееш Марлене, за какво не пееш Марлене? “. И аз най-после си споделих: „ Ами, ще пея Марлене! “. Може би от там потегли, само че в действителност истината е, че аз бих разказала за доста дами. За Мерилин Монро, за Един Пиаф, както и за Далида. Имам си един контингент от дами, които мисля, че са съдействали нещо за човечеството. Дали са нещо. Мога да ги усетя и да предам нещо за тях – мое чувство, мое схващане за живота им и техния преход на тази Земя.
На двата концерта ти следва да пееш на немски, френски и британски.
Вера Шандел: Това доста съм си мислила, тъй като текстовете на песните постоянно носят някаква сила. И това, че не ги разбираме или, че когато аз ги пея, част от публиката не ги схваща, постоянно ми е липсвало по някакъв метод. Аз мога да я изиграя и без да я схващат, усещат някак си. Както всички слушаме музика, която не разбираме. По принцип музиката не стои в тази част на мозъка, която аналитично и разумно всичко схваща и проучва и преценя. Тя минава през другата страна, която е по-интуитивна, по този начин доближава информацията при нас.
По различен метод се зареждаме и в тази връзка мисля, че и текстовете минават по този начин. Даже да не разбираме езика, съществува едно чувство, само че все пак считам, че когато разбираме, има една нотка в плюс. Понякога текстовете са много хумористични. Понякога са неуместни. Не са никога на някакво доста високо равнище, само че са станали прелестни джаз стандарти и доста известни песни. Всъщност, в случай че се замислиш и се заслушаш, в текста няма нищо – нито нещо доста философско, нито нещо огромно, не е някаква гигантска лирика, само че е красиво. И аз бих желала някак си хората да схващат текстовете и от доста време си мисля по какъв начин ще разпечатам една книжчица с текстовете – както в операта либретото – и хората да се срещнат с тях. Тези дни взех решение, че може да пущам във фейсбук страницата си преводите на песните, които ще извършвам и който има предпочитание – да се запознае с тях.
Самата Марлене Дитрих е имала сходен миг с потребността текстовете да бъдат разбирани от публиката.
Вера Шандел: Марлене Дитрих в изявление приказва за концерт в Москва. Фактът, че са я поканили по комунистическо време, демонстрира, че е нещо надпартийно. Тя споделя, че била доста впечатлена, тъй като организирали публиката да бъде осведомена с всички текстове. Превели ги и и ги раздали. Тоест – каквато и да е била публиката, тя е била осведомена с текстовете. И споделя, че са я гледали все едно всичко схващат и е сигурна, че са разбирали, тъй като е имала всички текстове преведени авансово. Така че нея също я е вълнувал този миг с езиците. Тя свободно е говорила на тези езици. Аз не приказвам немски. Само го обичам.
Кое ще е най-голямото ти предизвикателство?
Вера Шандел: Това, което постоянно ме е впечатлявало в нея, е нейният невисок тембър, когато пее. Аз имам този потенциал да пея в ниски тоналности и съм направила целия плейлист с ниски тоналности. Обичам да пея ниско и това е моето предизвикателство и доста ще се веселя, в случай че съумея да го направя. Най-вероятно ще съумея. Ще направя по този начин, че концертът да бъде забавен. Оставам си Вера Шандел, която ще изпее Марлене Дитрих. Билетите ми за двата концерта ще имат отстъпка 10 лева за всеки, който е заплатил тест особено за събитието. Аз ги поемам тези 10 лева Все отново не пея, с цел да стана известна. Пея, тъй като считам, че мога да дам наслада и да се отвори креативната част в индивида.
Как влизаш в кожата на своите героини?
Вера Шандел: Гледам да ги усетя най-много. Целта ми не е да ги изимитирам, а да мога да ги предам през мен – това, което аз съм усетила за тях. Това, което когато чета за тях, се разсънва в мен. Разбирам ги по някакъв метод. Това, което разбирам за тях, желая да предам. Тяхно отношение, както го виждам аз. Света през техните очи. Малко е завъртяно, като прекарване e по-скоро.
Тоест е значимо да съпреживяваш музиката, която изпълняваш?
Вера Шандел: О, да, наложително. Аз изобщо не знам по какъв начин бих пяла, в случай че не съм я претърпяла тази страст. По принцип предпочитам песни, които ме допират и ме вълнуват. Даже от време на време ми се е случвало да направя песни по поръчка, до момента в който не намеря нещото, което ще ме допре. Не мога да я преценява по какъв начин да я тълкувам. Мисля, че в действителност това е артистичната страна на артиста. Той я интерпретира. Когато не пеем наши песни. Защото, когато пеем авторски песни, защото ние сме ги основали, там към този момент предаването става по-друго, само че като пея неавторски песни, аз си ги отнемам някак си и те си стават мои. И когато пея песни на някой реализатор, както в тази ситуация – отново все едно, че си го отнемам. Пречупвам го през себе си. Така че това е персонален взор, може хората да не са съгласни с него, като видят на сцена, само че това е моето чувство.
Къде е салдото – да вложиш част от себе си и да се придържаш въпреки всичко към облика?
Вера Шандел: Аз го създавам сега. Ще го забележим на сцената. То си се твори, тъй като аз съм си аз, няма по какъв начин да стана Марлене Дитрих и не желая, само че мога да предам едно чувство. За нея доста значим е бил обликът, а той е нещо, което относително елементарно се прави. Има погледи, държание, чувство за нещата, жанр на работа. Тя е извънредно дисциплинирана като щерка на немски боец, по този начин е възпитана. Именно тази нейна дисциплинираност доста ме въодушевява. И като работя Марлене, най-малко и аз да съм дисциплинирана. Аз си взимам по някакви неща от всяка и си ги върша мои, харесват ми като образец. Тя е образец за доста неща. Пример по какъв начин може да се живее в наслада и в успокоение, без значение от тежките условия на открито.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ